Ако сте гледали фима, със сигурност сте останали много
... незадоволени...
Поради
естеството на фимовите процеси, много от диалозите, мислите и поведението на
героите са пресъздадени от актьорите, под режисурата на режисьора. Често в
сюжета на филма се губят много от обясненията и подсказките за поведението на
даден герой. Филмирането на книга обаче е едно голямо предизвикателство особено, когато
става въпрос за наистина голям брой страници, които за четрилогията „Педесет
нюанса сиво” наброяват 1257 страници. Отговорността е на сценаристите да
адаптират сюжетната линия и на актьорите да се превъплатят напълно в ролята на
героя. Съвсем нормално е много неща да отпаднат. Но като цяло филмът ни въвежда
в историята за Пепеляшка, където белия рицар, не е бял, но не е и черен, а се
оказва СИВ с цели педесет нюанса на сивия цвят.
Безспорен е факта, че филма предизвика по-голям фурор
от книгата, защото за нея се шепнеше с изчервяване, а книжарите (поне в
България) я сритваха под масата. Филмът
беше лансиран дръзко и безпардонно, каквато е и самата исторя разказана в
книгите от поредицата „Петдесет нюанса сиво” , което
допадна на много хора и ги накара да тръпнат в очакване на втора част.
Ако сте любопитни и не искате да чакате, а искате
да разберете, какво подтиква младият Крисчън Грей да се държи по този начин, и
от какво е привлечена госпожица
Анастейжа Стийл, потърсете книгите от поредицата . Препоръчвам на всички, които
са гледали филма да си закупят втора
част от поредицата „Петдесет нюанса по-тъмно”, защото в нея се рабира какво следва
в живота на двамата, след затварянето на
вратите на асансьора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар