Агата Кристи е безкрайно известна със своите криминални
случаи и романи, че дори няма нужда да споменавам за седемдесетте и осем
криминални романа, деветнайсетте пиеси и шестте романа написани през нейният
пълноценен живот. Тя никога не е знаела кога ще й хрумне идеята за нов роман,
както самата тя е споделяла: ‘Сюжетът
идва при мен в необичайни моменти, веднъж вървях по улицата и разглеждах
магазин за шапки ... внезапно ми хрумна прекрасна идея.’
Що се отнася до геройте на Агата Кристи и те подобно на нея са
емблематични. Като споменах ‘емблематични’ не можете да не се сетите за Еркюл
Поаро и ‘малките му сиви клетки’. Брилянтният белгийски детектив има дълга
кариера участвайки в трийсет и три романа и петдесет и четри къси разказа.
Преди да избяга в Англия по време на Втората севтовна война Поаро, пенсиониран
Белгийски полицай, бил най-уважаваният частен детектив на континента. През това
време се запознава с Артър Хейстингс, който по-късно става негов доверен
приятел. Ето какво разказва Хейстингс за първата си среща с Поаро: "Той беше около пет фута и четри инча
висок, но се носеше с голямо достойнство..... Спретнатостта на облеклото му
беше просто невероятна. Смятам, че една прашинка би му причинила повече болка
от колкото рана от куршум." Любовта на Поаро към елегантността,
красотата, прецизността и ексцентричните маниери, често е била усмивана от
местният объркан полицай, но последната дума винаги е на Поаро. При последното
му появяване в романа ‘Завесата’, Поаро е в инвалидна количка, но ‘малките му
сиви клетки’ остават остри както винаги. При смърта си Еркюл Поаро става
единственият литературен герой удостоен с некролог на заглавната страница на ‘The
New York Times’.
Агата Кристи често има навика да се прикрива зад някой от
второстепенните герои. Чрез Артър Хейстинкс в ‘Азбучни убийства’ или мисис
Ариадни Оливър в ‘Празникът на Вси
светии’, Агата Кристи участва в историята оставайки в сянката на разказвач,
приятел или придружител на Поаро. Това нейно брилянтно прикритие и дава
възможност да е вътре в сюжета и да бъде безкрайно точна в пресъздаването на
криминалните случай и да насочва читателя към малките незначителни на пръв
поглед детайли.
До 1930 Агата Кристи дори не се е замисляла да създава друг
детектив освен Еркюл Поаро, но по стечение на обстоятелствата тя създава
госпожица Джейн Марпъл. Обръзът й е комбинация между сестрата на д-р Шепърд от
романа ‘Убиството на Роджър Акройд’, някои от приятелките на бабата на Агата
Кристи, както и на самата й баба.
Госпожица Джейн Марпъл не изглежда като обикновенния
детектив, даже изобщо не прилича на детектив. Тя е висока, слаба жена с розаво
сбръчкано лице, сини очи и бяла коса със старомодна прическа. Но феновете на
романите на Агата Кристи знаят, че видът може да лъже! Приятно изглеждащата
възрастна жена разгадава с такава лекота всяко едно убийство, че чак учудва.
След като Агата Кристи създава Мис Марпъл, тя не смята да пише повече за нея.
Но след първата поява на тази героиня в роман, читателите са завладяни до
такава степен, че авторката пише още дванайсет романа и двайсет къси разказа с
разследвания на госпожица Марпъл.
Безспорен е един факт,
че героите на Агата Кристи, както и самата Агата са живи не само в романите,
които продължават да се преиздават, но и от игралните филми, които се снимат по
тези романи. Много от телевизионните герои в криминалният жанър взаимстват от
поведението и образите както на Еркюл Поаро, така и на госпожица Марпъл. С една
дума:
Да живеят героите на
Агата Кристи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар