Показват се публикациите с етикет Биография на Агата Кристи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Биография на Агата Кристи. Показване на всички публикации

петък, 1 февруари 2019 г.

Коя е Агата Кристи?

Всички я познават, като писател на криминални романи, но малко хора знаят, че Агата е скромна и затворена личност, което се дължи на факта, че в детските си години, не е имала приятели на нейната възраст, а разликата и с нейните барат и сестра е близо десет години, което е предпоставка малката Агата да се чувства самотна. Въпреки това тя има прекрасно детство изпълнено с безброи детски игри и забавления като карането на ролкови кънки по кея на Торкий, танцови забави, но най-любимото са приказките, които майка и Клара и разказва. Това са разкази за мишки, деца и принцеси, приказките никога не са се повтарят, всеки път са били различни и по-вълнуващи от предишната. Като по-голяма Агата чете ненаситно, по-време на едно тежко боледуване с малка подкрепа от сестра си тя започва да пише първия си роман озаглавен 'Сняг в пустинята', тогава майката на Агата се обръща към писателя Идън Филпотс за за съвет. Той свързва Агата със своя литературен агент – Хю Меси, но той отказва да приеме тази книга, но я насърчава да напише пише друга. Тогава Агата заявява, че ще напише криминален роман, сестра и изказва съмнение че ще се справи, но това само амбицира Агата.
В навечерието на Коледа 1914г. Агата се омъжва за Арчи -офицер от Кралския Военновъздушен Корпус. От този момент на татък за Агата на преден план е семейството, на което се посвещава изцяло и на 5 август 1919г. тя ражда момиченце – Росалинд. През 1921г. семейството на Агата изпада във финансово затруднение, Арчи предлага майката на Агата да продаде дома си и така да ги спаси от разорение, но Агата не се съгласява и търси друго решение. Тъй като романът 'Тайнствената  афера в Стайлз' вече е издаден и жъне успех, тя решава да напише още една книга, за да допълни доходите на семейството, публикува отделни части от творбата във вестник 'Уийкли Таймс'. Следват години на творческа работа от страна на Агата, което и позволява да си закупи автомобил 'Морис Каули'. През следващите години отношенията и в семейството са затруднени. Арчи пътува непрекъснато по работа.
На 5 април 1926г. след дълго боледуване майката на Агата умира. Агата е съкрушена, а факта, че съпругът и не успява да пристигне за погребението, защото е в Испания, засилва усещането за самота. Агата трудно намира общ език с дъщеря си, а намерението и да се разбере със съпруга си не среща същата нагласа от негова страна може би, защото по това време той е бил влюбен в друга. В цялата тази бъркотия в линия си живот, Агата успява да съхрани литературният си инстинкт и заради притискащите я финансови проблеми тя пише нова книга 'Мистерията в синия експрес'. Според Агата в този  момент 'аз се превърнах от аматьор в професионалист, което означава да можеш да пишеш, дори когато нямаш желание...' За съжаление Агата не може да се откъсне от личната си трагедия и разпадащият и се брак, цялото това напрежение  избива на 3 декември 1926г. Когато Агата Кристи -писателката на криминални романи изчезва мистериозно. Вестниците излизат със  сензационни заглавия за издирването на писателката. 
След единайсет дни в неизвестност Агата е намерена от наблюдателни музиканти в хотела, в които те работели по това време. Никои не успява да разбере, защо писателката е била там и защо не се е обадила на някои след като цяла Англия я търси. Версията която тя споделя години след случая е:'Почувствах, че не мога повече. През онази вечер напуснах дома си. Бях в състояние на голямо напрежение върху психиката ми и имах намерение  да направя нещо отчаяно... През цялата онази нощ карах без цел и посока. В ума ми единствено се въртеше идеята да приключа с всичко ... карах до Мейдънхед, където погледнах към реката. Замислих се дали да скоча, но осъзнах, че плувам прекалено добре, за да се удавя ... когато достигнах до едно място на пътя ... завих и излязох извън пътя, надолу по хълма право към кариерата. Пуснах волана и оставих колата да върви сама надолу. Изведнъж колата се удари  в нещо и рязко  спря; залитнах на пред и главата ми удари кормилото.' След удара вероятно Агата е загубила паметта си оставила е колата и вещите си в нея и е тръгнала към най-близката гара. След което незнайно защо се представя под чуждо име и самоличност  и така живее цели единайсет дни докато Арчи не се появява и я прибира у дома. След цялата тази история и влошените отношения между двамата Агата и Арчи се развеждат на 29 октомври 1928г. На Агата и е нужна почивка след всичко което е преживяла до момента, тя се отдавана на археология и пътувания в Средният изток, където се запознава с Макс, бъдещият и съпруг и заживява живот, такъв какъвто е искал и безспорно заслужава.


P.s.Надявам се да сте научили нещо повече за Агата Кристи, ако искате подробности можете да ги откриете в книгата 'Коя е Агата Кристи'- автор д-р Андрю Норман или биографията на Агата написана от Лаура Томпсън -' Агата Кристи – една английска мистерия'- книга за живота на писателката.



четвъртък, 31 януари 2019 г.

Героите на Агата Кристи



Агата Кристи е безкрайно известна със своите криминални случаи и романи, че дори няма нужда да споменавам за седемдесетте и осем криминални романа, деветнайсетте пиеси и шестте романа написани през нейният пълноценен живот. Тя никога не е знаела кога ще й хрумне идеята за нов роман, както самата тя е споделяла: ‘Сюжетът идва при мен в необичайни моменти, веднъж вървях по улицата и разглеждах магазин за шапки ... внезапно ми хрумна прекрасна идея.

Що се отнася до геройте на Агата Кристи и те подобно на нея са емблематични. Като споменах ‘емблематични’ не можете да не се сетите за Еркюл Поаро и ‘малките му сиви клетки’. Брилянтният белгийски детектив има дълга кариера участвайки в трийсет и три романа и петдесет и четри къси разказа. Преди да избяга в Англия по време на Втората севтовна война Поаро, пенсиониран Белгийски полицай, бил най-уважаваният частен детектив на континента. През това време се запознава с Артър Хейстингс, който по-късно става негов доверен приятел. Ето какво разказва Хейстингс за първата си среща с Поаро: "Той беше около пет фута и четри инча висок, но се носеше с голямо достойнство..... Спретнатостта на облеклото му беше просто невероятна. Смятам, че една прашинка би му причинила повече болка от колкото рана от куршум." Любовта на Поаро към елегантността, красотата, прецизността и ексцентричните маниери, често е била усмивана от местният объркан полицай, но последната дума винаги е на Поаро. При последното му появяване в романа ‘Завесата’, Поаро е в инвалидна количка, но ‘малките му сиви клетки’ остават остри както винаги. При смърта си Еркюл Поаро става единственият литературен герой удостоен с некролог на заглавната страница на ‘The New York Times’.
Агата Кристи често има навика да се прикрива зад някой от второстепенните герои. Чрез Артър Хейстинкс в ‘Азбучни убийства’ или мисис Ариадни Оливър в ‘Празникът  на Вси светии’, Агата Кристи участва в историята оставайки в сянката на разказвач, приятел или придружител на Поаро. Това нейно брилянтно прикритие и дава възможност да е вътре в сюжета и да бъде безкрайно точна в пресъздаването на криминалните случай и да насочва читателя към малките незначителни на пръв поглед детайли.

До 1930 Агата Кристи дори не се е замисляла да създава друг детектив освен Еркюл Поаро, но по стечение на обстоятелствата тя създава госпожица Джейн Марпъл. Обръзът й е комбинация между сестрата на д-р Шепърд от романа ‘Убиството на Роджър Акройд’, някои от приятелките на бабата на Агата Кристи, както и на самата й баба.
Госпожица Джейн Марпъл не изглежда като обикновенния детектив, даже изобщо не прилича на детектив. Тя е висока, слаба жена с розаво сбръчкано лице, сини очи и бяла коса със старомодна прическа. Но феновете на романите на Агата Кристи знаят, че видът може да лъже! Приятно изглеждащата възрастна жена разгадава с такава лекота всяко едно убийство, че чак учудва. След като Агата Кристи създава Мис Марпъл, тя не смята да пише повече за нея. Но след първата поява на тази героиня в роман, читателите са завладяни до такава степен, че авторката пише още дванайсет романа и двайсет къси разказа с разследвания на госпожица Марпъл.
Безспорен е един факт, че героите на Агата Кристи, както и самата Агата са живи не само в романите, които продължават да се преиздават, но и от игралните филми, които се снимат по тези романи. Много от телевизионните герои в криминалният жанър взаимстват от поведението и образите както на Еркюл Поаро, така и на госпожица Марпъл. С една дума:
Да живеят героите на Агата Кристи!