Кас празнува края
на учебната година с колегите си учители. Късно вечерта се разразява буря и тя
решава да се прибере по краткия път през гората. Минава покрай спряла кола с
включени фарове. Жената зад волана не изглежда уплашена, затова Кас я подминава
и забравя за нея. До следващата сутрин, когато научава от новините, че в гората
е намерен трупът на млада жена. Кас изпитва угризения, но не смее да сподели
дори със съпруга си. Та нали той я е предупреждавал стотици пъти да избягва
опасния горски път?
Оттогава започва
да забравя какво ли не: къде е паркирала колата, кода на алармата, как се пуска
кафе машината. Дали не е напът да загуби разсъдъка си? Единственото, което така
и не успява да забрави, е лицето на жената в колата. Жената, която можеше да
спаси. И която ѝ
се струва смътно позната. Чувството за вина не й дава мира и е подсилвано от
мълчаливи телефонни обаждания и усещането, че някой я наблюдава. Кас осъзнава,
че се намира на ръба на нервен срив и се нуждае от помощ.
Но на кого може да
се довери, след като вече не вярва дори на себе си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар