вторник, 18 октомври 2016 г.

Надежда Тошкова –поетеса



Най-откровения човек, когото познавам
За .... Любовта, Поезията, Мислите, Желанията
Надежда Тошкова –поетеса

Събличане
Харесва ми как бавно се събличаш,  
небрежно как захвърляш си преструвките. 
Как с пръстите по кожата си тичаш, 
прераждайки предчувствие в целувки. 
Как любиш се с горещото си тяло, 
прикривайки пожари с оросяване 
и с поглед впит в насрещно огледало 
страстта си как изкусно удвояваш. 
Харесва ми да знаеш, че си моя
и гледам те, когато се събличаш. 
Сега свали последната си роба. 
-Но, гола съм… 
Свали страхът да ме обичаш! 

Ето какво споделя за себе си:

„Едновременно съм и оптимист, и песимист. 
Това значи да виждаш двете лица на една ситуация. 
Златната среда не е трудно достижима, трудното е да останеш в нея. Да не се поддаваш на прекаления ентусиазъм в момент на екстаз и да не се оставяш да те задави болката в момент на мъка. 
Балансът е всичко. И самоконтрол. Така си осигуряваш спокойствие. А понякога и оцеляване. 
Но…къде остава пълноценното изживяване на всяка тръпка? 
Умствено успокоени, но душевно ощетени. 

Избирам пълнокръвен живот. 
И оставям душата сама да избере пътя си и да лети, без предпазители. Радост или болка, всичко е част от живота и точно това трябва да се приеме със спокойствие. Без ограничения. Защото в болката има радост, в радостта има болка. 
Като да бъдеш и песимист, и оптимист.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар