Дафни дю
Морие е английска писателка и драматург.
Независимо, че е определяна като авторка на романтични истории, нейните творби
рядко се отличават със стандартен щастлив край и са описвани по-скоро като
мрачни и съдържащи отенъци на паранормалното. Част от произведенията на Дафни
дю Морие са успешно адаптирани като филми. Сред тях са романите "Ребека" и "Ямайка", както и разказите "Птиците".
Родена
в Лондон, тя
е втората от трите дъщери на видния актьор сър Джералд дю Морие и съпругата му,
актрисата Мюриел Бомонт . Като дете Дафни среща едни от най-големите звезди
в театъра, благодарение на популярността на своя баща. По-голямата ѝ сестра
Анджела също е писателка, а Джеан – по-малката ѝ сестра, е художничка.
Дафни дю Морие се омъжва за майор Фредерик Браунинг
през 1932 година и има от него три деца: Теса, Флавиа и Кристиан. Биографите на
авторката отбелязват, че на моменти бракът им е доста хладен и че Морие е
отчуждена към децата си, особено към момичетата. Фредерик
Браунинг умира през 1965 година. След смъртта му Дафни дю Морие се мести в
Корнуол, където се развива и действието в романа ѝ "Къщата на брега."
Писателката често е описвана като резервиран, саможив
човек, който рядко се показва в обществото и почти не дава интервюта. Но познатите на
Дафни дю Морие я описват като топъл човек с голямо чувство за хумор. Тя даже е
била често домакиня на организираните в къщата в Корнуол събития.
Дафни дю Морие умира на 19 април 1989 година (на 81) в
къщата си в Корнуол, където са базирани и множество от нейните творби. Тялото ѝ
е кремирано и прахът ѝ е разпръснат над урвите на града.
Морие често
е смятана за писател романтик , макар че тя самата отхвърля това определение.
Произведенията ѝ рядко имат щастлив финал и по-скоро се характеризират със
злокобни мотиви и отсенки на паранормалното. В списание The Observer например
пишат за нея, че „Дю Морие беше господарка на умерената неопределеност. Тя не
желаеше да остави на мира умовете на своите читатели, искаше загадките да се
запазят, искаше творбите ѝ да ни преследват дори след техния финал.“
Романът ѝ „Ребека – господарката на Мандърлей”
(1938) се превръща в една от най-значителните ѝ творби. Произведението става
много популярно още при самото му издаване и между 1938 и 1965 г. от него са
продадени близо 3 милиона копия. Романът е адаптиран няколко пъти. В САЩ Морие
печели Националната награда за литература за любим роман през 1938 г. , а в
Англия творбата заема 14 място в класацията на BBC Голямото четене за
най-обичана книга през 2003 г.
Птиците
В своите
разкази Морие дава свобода на по-тъмната част от своето въображение. „Птиците”,
„Сега не гледай” , „Ябъково дърво” и „Сини
лещи” са прецизно предадени истории на ужаса, които еднакво шокират и
изненадват нейната публика. Както пише Маргарет Форстър, нейната биографка: „Тя
покриваше и задоволяваше както всички съмнителни критерии на популярната
художествена проза, така и стриктните изисквания на „истинската литература“.
Филмът на Хичкок Птиците от 1963 г. е базиран на интерпретация на една от
нейните кратки истории.
Съдържание:
„Сини лещи”;
„Ябълково дърво”; „Птиците”; „Особняк”; „Алиби”; „Не след полунощ”; „Миг”; „Сега не гледай”.
"Братовчетката Рейчъл"
"Куклата"
Сборник от
не публикувани разкази на много младата тогава писателка, които показват по-
зрялото и за възрастта писане. „Куклата”
е готическа история за
обсесията на младо момиче по механична мъжка секс-кукла. Според сина на Морие
Китс Браунинг този разказ е „доста напредничав за времето си“.
„Къщата на брега” (1969) съчетава елементи на
психологическо пътуване във времето с опасностите от използването на психотични
наркотици. Романът представя трагическа любовна история в Корнуел през 14 век.
През
годините разказите на писателката са публикувани редовно в британски и
американски женски списания. На по-късен етап от живота си Дафни дю Морие пише
и нехудожествена литература, включително няколко биографии, сред които и една
на нейния баща – Джералд.
