Агата Кристи - Ела, кажи ми как живееш

 

Агата Кристи, най-продаваната авторка в историята, събира спомените си от разкопки в Сирия със съпруга си Макс Малоуън под формата на тази интригуваща творба. Първото издание на „Ела, кажи ми как живееш“ излиза през 1946 г. с последвало през 2012 г. ново издание. Книгата е преведена на близо 30 езика, а това е първото ѝ издание на български.

Агата Кристи - Ела, кажи ми как живееш

спомени от разкопки в Средния изток

“В 9 часа съм повикана като по-тежка да седна върху издутите куфари на Макс.

– Ако и ти не можеш да ги затвориш – казва без капка галантност Макс, – никой няма да може.

Свръхчовешкият подвиг най-накрая е извършен, благодарение на моите фунтове и унции, и аз се връщам към борбата с моите собствени затруднения – а именно, както пророческото чувство у мен ми беше подсказвало, чантата с ципа. Докато беше празна в магазина на мистър Гууч, тя изглеждаше проста, привлекателна и удобна. Как весело се плъзгаше ципът напред-назад. Сега, напълнена догоре, закопчаването ѝ изисква свръхчовешки способности.”

“Не, островът е и трябва да бъде остров мечта. На този остров не трябва да съществува метене на под, бърсане на прах, оправяне на легло, пране, миене на чинии, мазни петна, проблеми с храната, списък с покупки, привършване на газта в лампата, белене на картофи, кофи за боклук. На острова мечта трябва да има само бял пясък и синьо море – и вълшебна къща, може би построена между изгрева и залеза, и ябълково дърво, и песни, и златни…

Срив - Б. А. Парис

Кас празнува края на учебната година с колегите си учители. Късно вечерта се разразява буря и тя решава да се прибере по краткия път през гората. Минава покрай спряла кола с включени фарове. Жената зад волана не изглежда уплашена, затова Кас я подминава и забравя за нея. До следващата сутрин, когато научава от новините, че в гората е намерен трупът на млада жена. Кас изпитва угризения, но не смее да сподели дори със съпруга си. Та нали той я е предупреждавал стотици пъти да избягва опасния горски път?

Оттогава започва да забравя какво ли не: къде е паркирала колата, кода на алармата, как се пуска кафе машината. Дали не е напът да загуби разсъдъка си? Единственото, което така и не успява да забрави, е лицето на жената в колата. Жената, която можеше да спаси. И която ѝ се струва смътно позната. Чувството за вина не й дава мира и е подсилвано от мълчаливи телефонни обаждания и усещането, че някой я наблюдава. Кас осъзнава, че се намира на ръба на нервен срив и се нуждае от помощ.

Но на кого може да се довери, след като вече не вярва дори на себе си?