Агата Кристи - Ела, кажи ми как живееш
спомени от разкопки в Средния изток
“В 9 часа съм повикана като по-тежка да седна върху издутите
куфари на Макс.
– Ако и ти не можеш да ги затвориш – казва без капка
галантност Макс, – никой няма да може.
Свръхчовешкият подвиг най-накрая е извършен, благодарение на
моите фунтове и унции, и аз се връщам към борбата с моите собствени затруднения
– а именно, както пророческото чувство у мен ми беше подсказвало, чантата с
ципа. Докато беше празна в магазина на мистър Гууч, тя изглеждаше проста,
привлекателна и удобна. Как весело се плъзгаше ципът напред-назад. Сега,
напълнена догоре, закопчаването ѝ изисква свръхчовешки способности.”
“Не, островът е и трябва да бъде остров мечта. На този
остров не трябва да съществува метене на под, бърсане на прах, оправяне на
легло, пране, миене на чинии, мазни петна, проблеми с храната, списък с
покупки, привършване на газта в лампата, белене на картофи, кофи за боклук. На
острова мечта трябва да има само бял пясък и синьо море – и вълшебна къща, може
би построена между изгрева и залеза, и ябълково дърво, и песни, и златни…
