Пътуващото кафене на Роузи – Ребека Рейзин

След трите си книги за Париж Ребека Рейзин повежда читателите си на забавно и вдъхновяващо пътешествие в розов ван, овкусено с изкусителни сладкиши, ароматни чайове, искрено приятелство и пламенна любов.

Роузи беше планирала всичко. Работеше в елитен ресторант в Лондон, имаше прекрасно жилище и съпруг, когото обожаваше, щяха да имат и деца, когато му дойде времето. Но всичко това изчезна в нощта на рождения ѝ ден, когато мъжът ѝ я обвини, че не е достатъчно спонтанна. И призна, че я напуска заради друга.

Ще види той спонтанност! Роузи – с помощта на твърде много вино – похарчва почти всичките си спестявания и купува розов ван на име Попи. Сега може да захвърли всичко и да поеме по пътищата, където да обикаля фестивали и да продава на ентусиазираните посетители вкусни домашни манджи, божествени сладкиши и най-вече великолепните блендове чай, които Роузи прекрасно умее да създава. Но пътят е изпълнен с изпитания – а довчерашната работохоличка няма лесно да се превърне в свободен номад.

С помощта на красивата Ария и нейната пътуваща книжарница за любовни романи, както и на Оливър, красив и загадъчен мъж от онлайн форум за пътешественици, Роузи се втурва в най-голямото приключение на живота си. Където я очаква и Макс, пленителният съсед, който прави най-вкусните здравословни вегански изкушения, но и който я влудява с всяко свое действие.

По пътищата човек може да открие всичко..... Дори себе си.

Института - Стивън Кинг

Никой не е успял да избяга от Института.

Посред нощ в къща на тиха уличка в предградията на Минеаполис похитители убиват родителите на Люк Елис, а него натоварват в черен джип. Операцията отнема едва две минути. Люк се събужда в Института, в стая, която прилича досущ на неговата, само дето няма прозорци. А щом излиза през вратата, вижда други врати, зад които живеят други деца с особени дарби − телекинеза и телепатия, - озовали се там по същия начин като него: Калиша, Ник, Джордж, Айрис и десетгодишният Ейвъри Диксън. Всички те са в Предната половина. Има и други деца, научава Люк, преместени в Задната половина, която по думите на Калиша е "като призрачен мотел - децата ги настаняват там, но никога не си тръгват".

В тази злокобна институция директорката госпожа Сигсби и подчинените ѝ са се посветили безмилостно на задачата да изцедят от децата силата на необикновените им дарби. Тук всички са безскрупулни. Ако си послушен, получаваш жетони за автоматите с храни и напитки. Ако не си, получаваш жестоки наказания. С всяка следваща жертва, изчезваща в Задната половина, Люк все по-отчаяно иска да избяга и да потърси помощ. Но никой не е успял да избяга от Института.

"Свръхестествено страховит като "Живата факла" и с невероятната детска сила на "То", "Институтът" е напрегната история за борбата на доброто срещу злото в свят, в който добрите не винаги побеждават."
Ню Йорк Таймс

"Няма и една излишна дума в този прецизно изграден роман, който отново доказва защо Кинг е Кралят на ужаса."
Пъблишърс Уикли

Библиография на Стивън Кинг

Биография на Стивън Кинг

„Всичко, което съм“ - Деми Мур

„Всичко, което съм“ от емблематичните филмови роли до многобройните ѝ връзки, Деми Мур никога не е оставала далеч от светлините на прожекторите и заглавията на таблоидите. Животът ѝ е низ от успехи и предателства, разочарования и победи. В този дълбоко откровен мемоар Деми Мур разкрива най-неочаквани детайли от кариерата и личния си живот.Тя е разтърсващо искрена относно трудното си, несигурно детство, сложните отношения с майка си и бурните си връзки. Деми разкрива колко усилия ѝ струва професионалния успех и сложния баланс между кариерата и семейството.

Въпреки че се превръща в най-високоплатената актриса в Холивуд, тя не спира да се съмнява в себе си, да се бори със зависимости, комплекси от тялото си и тежки травми от детството, които я следват години наред. Безпощадно честна пред себе си и света, Деми Мур описва най-личните си страхове, слабости, успехи и надежди.

"Всичко, което съм" е история за оцеляването, славата и приемането, история за феноменалния живот на една силна жена.

Дафни дю Морие

Дафни дю Морие е английска писателка и  драматург. Независимо, че е определяна като авторка на романтични истории, нейните творби рядко се отличават със стандартен щастлив край и са описвани по-скоро като мрачни и съдържащи отенъци на паранормалното. Част от произведенията на Дафни дю Морие са успешно адаптирани като филми. Сред тях са романите "Ребека" и "Ямайка", както и разказите "Птиците".

Родена в Лондон, тя е втората от трите дъщери на видния актьор сър Джералд дю Морие и съпругата му, актрисата Мюриел Бомонт . Като дете Дафни среща едни от най-големите звезди в театъра, благодарение на популярността на своя баща. По-голямата ѝ сестра Анджела също е писателка, а Джеан – по-малката ѝ сестра, е художничка.

Дафни дю Морие се омъжва за майор Фредерик Браунинг през 1932 година и има от него три деца: Теса, Флавиа и Кристиан. Биографите на авторката отбелязват, че на моменти бракът им е доста хладен и че Морие е отчуждена към децата си, особено към момичетата. Фредерик Браунинг умира през 1965 година. След смъртта му Дафни дю Морие се мести в Корнуол, където се развива и действието в романа ѝ "Къщата на брега."

Писателката често е описвана като резервиран, саможив човек, който рядко се показва в обществото и почти не дава интервюта. Но познатите на Дафни дю Морие я описват като топъл човек с голямо чувство за хумор. Тя даже е била често домакиня на организираните в къщата в Корнуол събития. 

Дафни дю Морие умира на 19 април 1989 година (на 81) в къщата си в Корнуол, където са базирани и множество от нейните творби. Тялото ѝ е кремирано и прахът ѝ е разпръснат над урвите на града.

Морие често е смятана за писател романтик , макар че тя самата отхвърля това определение. Произведенията ѝ рядко имат щастлив финал и по-скоро се характеризират със злокобни мотиви и отсенки на паранормалното. В списание The Observer например пишат за нея, че „Дю Морие беше господарка на умерената неопределеност. Тя не желаеше да остави на мира умовете на своите читатели, искаше загадките да се запазят, искаше творбите ѝ да ни преследват дори след техния финал.“

Романът ѝ „Ребека – господарката на Мандърлей” (1938) се превръща в една от най-значителните ѝ творби. Произведението става много популярно още при самото му издаване и между 1938 и 1965 г. от него са продадени близо 3 милиона копия. Романът е адаптиран няколко пъти. В САЩ Морие печели Националната награда за литература за любим роман през 1938 г. , а в Англия творбата заема 14 място в класацията на BBC Голямото четене за най-обичана книга през 2003 г.

Птиците

В своите разкази Морие дава свобода на по-тъмната част от своето въображение. „Птиците”, „Сега не гледай” , „Ябъково дърво” и „Сини лещи” са прецизно предадени истории на ужаса, които еднакво шокират и изненадват нейната публика. Както пише Маргарет Форстър, нейната биографка: „Тя покриваше и задоволяваше както всички съмнителни критерии на популярната художествена проза, така и стриктните изисквания на „истинската литература“. Филмът на Хичкок Птиците от 1963 г. е базиран на интерпретация на една от нейните кратки истории.

Съдържание:

„Сини лещи”; „Ябълково дърво”; „Птиците”; „Особняк”; „Алиби”; „Не след полунощ”; „Миг”;  „Сега не гледай”.

"Братовчетката Рейчъл"

"Куклата"

Сборник от не публикувани разкази на много младата тогава писателка, които показват по- зрялото и за възрастта писане. „Куклата” е готическа история за обсесията на младо момиче по механична мъжка секс-кукла. Според сина на Морие Китс Браунинг този разказ е „доста напредничав за времето си“.

„Къщата на брега” (1969) съчетава елементи на психологическо пътуване във времето с опасностите от използването на психотични наркотици. Романът представя трагическа любовна история в Корнуел през 14 век.

През годините разказите на писателката са публикувани редовно в британски и американски женски списания. На по-късен етап от живота си Дафни дю Морие пише и нехудожествена литература, включително няколко биографии, сред които и една на нейния баща – Джералд.

Читателски клуб - Гарантирано ще публикуваме мнението Ви!

Изпращайте мнения и препоръки за книгите, които са ви харесали!  Гарантирано ще публикуваме мнението Ви!

Предложение от Блога  ВСИЧКИ МОИ НЕЩА

снимка:  ВСИЧКИ МОИ НЕЩА

Отлежаваща на рафта ми за книги, "Маестра" сама избра момента да ми напомни за себе си и да предизвика любопитството ми. Случайно или не, това стана няколко дни преди да излезе продължението й "Домина". Червеното изкушение ме заслепи първоначално с корицата си, луксозна и привидно семпла, която обаче след прочитане на книгата ми привлича повече на предизвикателна, обединяваща в себе си света на изкуството и света на разврата. 

Като цяло книгата се чете лесно, през цялото време действието тече на бързи обороти, сменят се държави, мъже, пари, дрехи и пози. И докато в един момент разказът е нагазил дълбоко в дебрите на изкуството и тъмните сделки, толкова дълбоко, че остава леко неразбираемо за читателя, в следващия момент нещата тотално избухват в еротични описания. Горещите сцени те зашлевяват и изчезват също толкова бързо, колкото са се появили. На моменти двете линии на сюжета изобщо да не ми се връзваха, все едно четях отделни истории за светлата и тъмната страна на Джудит, която в един момент напълно загърби ролята на благоприлична познавачка на изкуството. И въпреки всичките и машинации и превъзходство над мъжете в доста ситуации, тя пак опира до тях, било заради пари, било за прикритие или дори за обикновен секс.

Честно казано беше ми интересно да прочета книгата, исках да видя как ще се развият нещата, които доста се заплетоха в един момент. Не стигнах обаче до ясна развръзка, намесиха се събития от миналото, които се появиха ей така без обяснение и заплетоха още повече ситуацията. Става въпрос за миналото на главната героиня, което само намеква за себе си, но само на авторката й е ясно как се отразява на сегашния момент. Предисторията ми се губи, продължението предстои да прочета. Преди това обаче останах с чувството, че трябва поне още един или дори 2 пъти да прелистя пак "Маестра", за да си изясня някой неща.

В заключение - хареса ми, лека е, подходяща за плажа (сега ясно ли е защо са й лепнали определението гореща :) ) или за спокойна вечер в леглото, има някаква интрига, а и еротичните сцени са добре написани по мое скромно мнение :) Не смятам обаче да ставам запалена привърженичка на този жанр, за 1-2 пъти става, за повече смятам, че ще ми е безинтересно, но все пак може да пробвате да ме заинтригувате като ми препоръчате някоя подобна книга, само не "нюансите" моля.

Плюс от срещата ми с първата книга от трилогията на  Л. С. Хилтън освен приятно прекараното време е, че се "запознах" с Артемизия Джентилески и Джордж Стъбс и научих повече за света на изкуството. За парите и секса ще ми трябва малко повече обучение.

Другите книги от поредицата:

Домина: Дългоочакваното продължение на „Маестра“!

Ултима

Дългоочакваната  трета чатс от поредицата на Л.С.Хилтън  вече е в книжарниците и вече може да разберете, какво ще се случи с провокативната и противоречива главната героиня Джудит Рашли.

В началото бе МАЕСТРА.

След това - ДОМИНА.

Сега е ред на УЛТИМА. 

"Господинът" - Е. Л. Джеймс

"Господинът" е вълнуващият нов роман на Е. Л. Джеймс, авторка на феноменалната бестселър трилогия "Петдесет нюанса".

Лондон, 2019 г. Животът на Максим Тревелян е лек. Той е красив аристократ, богат, никога не е работил и рядко спи сам. Всичко това се променя, когато той внезапно наследява семейната титла, богатство и имения - както и всички отговорности. Максим не е подготвен за тази роля.

Най-голямото предизвикателство обаче е да се пребори с тайнствена млада жена, наскоро пристигнала в Англия, която притежава единствено опасно и проблемно минало. Въздържана, красива, със забележителен музикален талант, тя е огромно изкушение и у Максим пламва страст, каквато не е изпитвал досега. Коя е Алесия Демачи? Може ли Максим да я защити от злите сили, които я заплашват? Какво ще направи тя, когато научи, че и той крие тайни? От сърцето на Лондон през красивия провинциален Корнуол и суровата, стряскаща красота на Балканите "Господинът" ви подема като вълна през опасности и страст, които оставят читателя без дъх до последната страница.

Е. Л. Джеймс споделя, това е историята на Пепеляшка за двайсет и първи век - една вълнуваща и чувствена приказка, еротична история, изпълнена с тайни, страст, приключения и опасности.

Е.Л. Джеймс (Биографиява)

Ерика Митчъл е родена в Лондон. Майка й е чилийка, а баща й е шотландец и работи като оператор в BBC. Завършва висше образование в University of Kent, специалност история. След университета Джеймс започва работа като асистентка на мениджъра в National Film and Television School в Beaconsfield. Е Л Джеймс живее в Лондон със съпруга си Нийл Ленард, който е романист и          сценарист, и двамата              им синове и продължава да пише       романи, докато работи като продуцент над „Петдесет нюанса по-тъмно“ и „Петдесет нюанса  освободени“Трите романа заедно са реализирали над 100 милиона продажби в световен мащаб и са поставили рекорд за най-бързо продавана печатна книга в Обединеното кралство. През 2012 година списание Time обявява Е.Л. Джеймс за една от 100-те най-влиятелни личности в света. В последствие романите са адаптирани във филм.

Ерика Митчъл (родена на 7 март 1963), известна под псевдонима E. L. James, е английски писател. Тя е автор на бестселърите „Петдесет нюанса сиво”, „Петдесет нюанса по-тъмно” и „Петдесет нюанса освободени”, както и на „Петдесет нюанса сиво през погледа на Крисчън Грей”.

Джеймс заявява, че идеята за „Петдесет нюанса сиво” се заражда като отговор на романа „Здрач”. След като гледала филма през 2008 тя се потопила и в романите, които буквално я обсебили. Препрочела ги няколко пъти в рамките само на броени дни и след това за първи път в живота си просто седнала и създала свой роман, продължение на  „Здрач”. Всъщност написала две книги, които публикувала онлайн под псевдонима Snowqueens Icedragon. Имала огромен успех, който изненадал и нея самата. И така август 2009 Джеймс започнала работа по романите „Петдесет нюанса”.

Коя е Агата Кристи?

Всички я познават, като писател на криминални романи, но малко хора знаят, че Агата е скромна и затворена личност, което се дължи на факта, че в детските си години, не е имала приятели на нейната възраст, а разликата и с нейните барат и сестра е близо десет години, което е предпоставка малката Агата да се чувства самотна. Въпреки това тя има прекрасно детство изпълнено с безброи детски игри и забавления като карането на ролкови кънки по кея на Торкий, танцови забави, но най-любимото са приказките, които майка и Клара и разказва. Това са разкази за мишки, деца и принцеси, приказките никога не са се повтарят, всеки път са били различни и по-вълнуващи от предишната. Като по-голяма Агата чете ненаситно, по-време на едно тежко боледуване с малка подкрепа от сестра си тя започва да пише първия си роман озаглавен 'Сняг в пустинята', тогава майката на Агата се обръща към писателя Идън Филпотс за за съвет. Той свързва Агата със своя литературен агент – Хю Меси, но той отказва да приеме тази книга, но я насърчава да напише пише друга. Тогава Агата заявява, че ще напише криминален роман, сестра и изказва съмнение че ще се справи, но това само амбицира Агата.

В навечерието на Коледа 1914г. Агата се омъжва за Арчи -офицер от Кралския Военновъздушен Корпус. От този момент на татък за Агата на преден план е семейството, на което се посвещава изцяло и на 5 август 1919г. тя ражда момиченце – Росалинд. През 1921г. семейството на Агата изпада във финансово затруднение, Арчи предлага майката на Агата да продаде дома си и така да ги спаси от разорение, но Агата не се съгласява и търси друго решение. Тъй като романът 'Тайнствената  афера в Стайлз' вече е издаден и жъне успех, тя решава да напише още една книга, за да допълни доходите на семейството, публикува отделни части от творбата във вестник 'Уийкли Таймс'. Следват години на творческа работа от страна на Агата, което и позволява да си закупи автомобил 'Морис Каули'. През следващите години отношенията и в семейството са затруднени. Арчи пътува непрекъснато по работа.

На 5 април 1926г. след дълго боледуване майката на Агата умира. Агата е съкрушена, а факта, че съпругът и не успява да пристигне за погребението, защото е в Испания, засилва усещането за самота. Агата трудно намира общ език с дъщеря си, а намерението и да се разбере със съпруга си не среща същата нагласа от негова страна може би, защото по това време той е бил влюбен в друга. В цялата тази бъркотия в линия си живот, Агата успява да съхрани литературният си инстинкт и заради притискащите я финансови проблеми тя пише нова книга 'Мистерията в синия експрес'. Според Агата в този  момент 'аз се превърнах от аматьор в професионалист, което означава да можеш да пишеш, дори когато нямаш желание...' За съжаление Агата не може да се откъсне от личната си трагедия и разпадащият и се брак, цялото това напрежение  избива на 3 декември 1926г. Когато Агата Кристи -писателката на криминални романи изчезва мистериозно. Вестниците излизат със  сензационни заглавия за издирването на писателката. 

След единайсет дни в неизвестност Агата е намерена от наблюдателни музиканти в хотела, в които те работели по това време. Никои не успява да разбере, защо писателката е била там и защо не се е обадила на някои след като цяла Англия я търси. Версията която тя споделя години след случая е:'Почувствах, че не мога повече. През онази вечер напуснах дома си. Бях в състояние на голямо напрежение върху психиката ми и имах намерение  да направя нещо отчаяно... През цялата онази нощ карах без цел и посока. В ума ми единствено се въртеше идеята да приключа с всичко ... карах до Мейдънхед, където погледнах към реката. Замислих се дали да скоча, но осъзнах, че плувам прекалено добре, за да се удавя ... когато достигнах до едно място на пътя ... завих и излязох извън пътя, надолу по хълма право към кариерата. Пуснах волана и оставих колата да върви сама надолу. Изведнъж колата се удари  в нещо и рязко  спря; залитнах на пред и главата ми удари кормилото.' След удара вероятно Агата е загубила паметта си оставила е колата и вещите си в нея и е тръгнала към най-близката гара. След което незнайно защо се представя под чуждо име и самоличност  и така живее цели единайсет дни докато Арчи не се появява и я прибира у дома. След цялата тази история и влошените отношения между двамата Агата и Арчи се развеждат на 29 октомври 1928г. На Агата и е нужна почивка след всичко което е преживяла до момента, тя се отдавана на археология и пътувания в Средният изток, където се запознава с Макс, бъдещият и съпруг и заживява живот, такъв какъвто е искал и безспорно заслужава.

P.s.Надявам се да сте научили нещо повече за Агата Кристи, ако искате подробности можете да ги откриете в книгата 'Коя е Агата Кристи'- автор д-р Андрю Норман или биографията на Агата написана от Лаура Томпсън -' Агата Кристи – една английска мистерия'- книга за живота на писателката.

Геройте на Агата Кристи

Героите на Агата Кристи

Агата Кристи е безкрайно известна със своите криминални случаи и романи, че дори няма нужда да споменавам за седемдесетте и осем криминални романа, деветнайсетте пиеси и шестте романа написани през нейният пълноценен живот. Тя никога не е знаела кога ще й хрумне идеята за нов роман, както самата тя е споделяла: ‘Сюжетът идва при мен в необичайни моменти, веднъж вървях по улицата и разглеждах магазин за шапки ... внезапно ми хрумна прекрасна идея.’

Що се отнася до геройте на Агата Кристи и те подобно на нея са емблематични. Като споменах ‘емблематични’ не можете да не се сетите за Еркюл Поаро и ‘малките му сиви клетки’. Брилянтният белгийски детектив има дълга кариера участвайки в трийсет и три романа и петдесет и четри къси разказа. Преди да избяга в Англия по време на Втората севтовна война Поаро, пенсиониран Белгийски полицай, бил най-уважаваният частен детектив на континента. През това време се запознава с Артър Хейстингс, който по-късно става негов доверен приятел. Ето какво разказва Хейстингс за първата си среща с Поаро: "Той беше около пет фута и четри инча висок, но се носеше с голямо достойнство..... Спретнатостта на облеклото му беше просто невероятна. Смятам, че една прашинка би му причинила повече болка от колкото рана от куршум." Любовта на Поаро към елегантността, красотата, прецизността и ексцентричните маниери, често е била усмивана от местният объркан полицай, но последната дума винаги е на Поаро. При последното му появяване в романа ‘Завесата’, Поаро е в инвалидна количка, но ‘малките му сиви клетки’ остават остри както винаги. При смърта си Еркюл Поаро става единственият литературен герой удостоен с некролог на заглавната страница на ‘The New York Times’.

Агата Кристи често има навика да се прикрива зад някой от второстепенните герои. Чрез Артър Хейстинкс в ‘Азбучни убийства’ или мисис Ариадни Оливър в ‘Празникът  на Вси светии’, Агата Кристи участва в историята оставайки в сянката на разказвач, приятел или придружител на Поаро. Това нейно брилянтно прикритие и дава възможност да е вътре в сюжета и да бъде безкрайно точна в пресъздаването на криминалните случай и да насочва читателя към малките незначителни на пръв поглед детайли.

До 1930 Агата Кристи дори не се е замисляла да създава друг детектив освен Еркюл Поаро, но по стечение на обстоятелствата тя създава госпожица Джейн Марпъл. Обръзът й е комбинация между сестрата на д-р Шепърд от романа ‘Убиството на Роджър Акройд’, някои от приятелките на бабата на Агата Кристи, както и на самата й баба.

Госпожица Джейн Марпъл не изглежда като обикновенния детектив, даже изобщо не прилича на детектив. Тя е висока, слаба жена с розаво сбръчкано лице, сини очи и бяла коса със старомодна прическа. Но феновете на романите на Агата Кристи знаят, че видът може да лъже! Приятно изглеждащата възрастна жена разгадава с такава лекота всяко едно убийство, че чак учудва. След като Агата Кристи създава Мис Марпъл, тя не смята да пише повече за нея. Но след първата поява на тази героиня в роман, читателите са завладяни до такава степен, че авторката пише още дванайсет романа и двайсет къси разказа с разследвания на госпожица Марпъл.

Безспорен е един факт, че героите на Агата Кристи, както и самата Агата са живи не само в романите, които продължават да се преиздават, но и от игралните филми, които се снимат по тези романи. Много от телевизионните герои в криминалният жанър взаимстват от поведението и образите както на Еркюл Поаро, така и на госпожица Марпъл. С една дума:

Да живеят героите на Агата Кристи!

Коя е Агата Кристи?